Правилно отстраняване на забития кърлеж

1. Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети, докато леко впилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица. Отстраняването трябва да стане чрез издърпване, без въртене и извиване.
По същия начин трябва да се отстраняват кърлежите и от домашните любимци.
2. Щателна дезинфекция на кожата след сваляне на кърлежа – с йод, спирт.
3. Инжектиране на тетаничен токсоид за профилактика на тетануса.
4. Насочване за хирургично сваляне при дълбоко впит кърлеж.
5. Унищожаване на сваления кърлеж чрез изгаряне или поставяне в шишенце със спирт. Изследването на кърлежи за налични патогени се прави предимно с научна цел.
6. Когато при вадене на кърлежа в кожата останат части от устния му апарат, не се налага отстраняване, тъй като след време /подобно на малка тресчица/ те сами ще се отделят. Когато обаче остане част от тялото, тя трябва да се отстрани хирургично.

Какво не трябва да се прави

● При изваждането кърлежът да не се върти нито по посока, нито обратно на часовниковата стрелка – това е абсолютно погрешно! Понеже устният апарат на кърлежа наподобява дюбел, той може да се скъса и част да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургично отстраняване.
● Да не се маже мястото преди отстраняването с алкохол, терпентин или да се изгаря с кибритена клечка. Това кара кърлежът да „повръща”, при което евентуалната зараза може да премине със слюнката в раничката.
● Да не се пукат свалените кърлежи /от животни/ - има опасност да се пръсне от съдържимото на акарите в очите и човек да се разболее, без да е ухапан.
● Да не се прави серологично изследване за Лаймска болест непосредствено след премахване на кърлежа. Позитивният резултат в такива случаи всъщност е фалшиво положителен. Серологично изследване има смисъл да се прави поне 2-3 седмици след ухапването.
● Рутинна антибиотична профилактика на европейските пациенти не се препоръчва. Серологичните изследвания и антибиотичната профилактика обаче са честа практика, подобно на прилагането на антибиотици при острите вирусни инфекции!

Съвети за проследяване

● В продължение на 30 дни след премахването на кърлежа ухапаният се наблюдава за:
● Локални прояви на мястото на ухапването – зачервяване, оток, болка;
● Общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. За посетили или живеещи в ендемични за кримско-конго хеморагична треска райони – прояви на кървене от венците, хеморагични петна по кожата и други.

Съвети за предпазване

● Избягване на места с гъста растителност и влага, които кърлежите предпочитат да обитават. За почивка в природата да се използват отъпканите и лишени от буйна растителност места.
● Използване на репелетни за кожата и перметрин за дрехите.
Репелентите /отблъскващи кърлежите/ за кожата съдържат 30% диетилтолуамид /ДЕЕТ/. Те се нанасят по откритата кожа. За по-голям ефект репелентните трябва да се нанасят на всеки 2 – 3 часа.
● Носене на предпазно облекло.


Облеклото да бъде с дълги и стегнати крачоли и ръкави, в светли цветове, за да се виждат по-лесно полазилите кърлежи.
● Всекидневен оглед за впити кърлежи. Този момент е най-важният в неспецифичната профилактика на кърлежовите заболявания!
Особено внимание трябва да се обръща на „предпочитаните” от кърлежите места – окосмената част на главата /особено при деца/, по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното.
● Наложителен е и оглед на домашните любимци, а при кучетата се налага носене на противопаразитни каишки.
● Необходимо е също така да се почистват падналите клони и гниещи листа, да се коси редовно тревата, при което се разрушават гнездата и намалява възможността за изграждане на нови гнезда на гризачи, птици, влечуги и други. Изключително важно е да се ограничи достъпът на животните до тревните площи.
● Възможно е рискът да бъде намален и чрез обработката на тревните площи на градини, паркове и къмпинги с акарициди.

Здравната информираност на населението

Предоставянето на достоверната, достъпна и точна информация на населението в подходящи форми е изключително важно. Докато контролът на комарите е отговорност на цялото общество, то този на кърлежите е отговорност на отделния индивид. Неотдавнашно изследване показва, че честотата на кърлежовите инфекции е по-малка сред информираните хора, които прилагат предпазни мерки.
Независимо от липсата на специфична профилактика, при повечето кърлежово преносими инфекции са налице голям набор от неспецифични средства. Те са лесни за изпълнение, не изискват много средства, но са ефикасни.

                                     

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините