Доц. д-р Димитър Вучев, консултант-паразитолог

В условията на глобализиращия се свят и настъпващите климатични промени разширяването на познанията по внасяните от тропическите страни екзотични заразни и паразитни болести е не само научно, но и практически необходимо.
Именно затова учените и специалистите насочват вниманието си към регистрираната заболеваемост от бруцелоза, Кримска-Конго хеморагична треска /ККХТ/, както разпространеието и диагностиката на ККХТ и кърлежов енцефалит в цялата страна. Подробно се разглеждат потенциалните природни източници за разпространение на висцерална лайшманиоза у нас, редки и екзотични заразни заболявания, малко известни в клиничната практика – като бруцелоза, ерлихиоза, белодробна норкадиоза и възможностите за имунопрофилактика на менингококовата болест.
Акцент се поставя на внасяните от тропически страни заразни и паразитни болести, и особено на превенцията на маларията в 3 етапа: здравна подготовка за пътуване в епидемични страни /ваксинации и др./;  поведение и същинска профилактика при престоя;  превантивни контролни мерки след завръщане /микробиологично и паразитологично изследване/.

Практически медицински  съвети към пътуващите за тропически страни
Ако от туристическата агенция, организираща пътуването в екзотични страни, не е подадена информация, посъветвайте се за локалните здравните рискове при пътуването с компетентни  здравни служители, най-добре лекар-паразитолог в РЗИ, Медицински университет или НЦЗПБ – София.
Пътуващите трябва предварително да са наясно за собственото си здравно състояние и да са сигурни, че безпроблемно  ще понесат географските и свързаните с тях климатични промени по време на пътуването. Това важи особено за по-стари хора, малки деца и бременни жени.
От епидемиологични съображения при посещение на отделни страни в тропически региони се налагат обезателно някои профилактични имунизации. Тези изисквания се променят периодично и трябва  преди отпътуването да са известни. Туристическите агенции разполагат по правило със съответната информация.
За предпазване от инфекции, в зависимост от дестинацията, се препоръчват: имунизации против жълта треска, менингит, тетанус, полиомиелит, хепатит В, коремен тиф и др. При продължително пребиваване в лоши хигиенно-битови  условия се предлага и БЦЖ-ваксинация.
Индивидуалната пътна аптечка трябва да съдържа: средство против малария с подробно напътствие за приложението му, обезболяващи, противотемпературни, противодиарийни медикаменти, чревен антисептик, кожен антисептик, превързочни материали, ножица, пинцета, еластичен бинт (10 см широк), широкоспектърен антибиотик в таблетки, очни капки срещу конюнктивит - при пътуване в пустиня, репеленти (отблъскващи насекомите средства), противоалергичен крем (да се внимава при всички медикаменти за контраиндикации).

Какво е важно да се знае по време на пътуването?
Най-важното предпазно мероприятие в повечето тропически региони е противомаларийната химио-профилактика. Тя започва един до 2 дни преди началото на пътуването и трябва да се провежда  4 седмици след завръщането.
Хлорокин е най-безвредното противомаларийно профилактично средство, но в много страни съществува резистентност срещу него (Източна Азия, Южна Америка, Източна Африка) и се предписва мефлокин, а понастоящем най-често се предлага препаратът маларон.
Педантично се провеждат  индивидуални, лични хигиенни мероприятия - грижливо и често миене на ръцете, хигиенна баня и др.
Не се допуска къпане в сладководни езера, лагуни, потоци или реки в ендемични за шистозомози области. Да се носят затворени обувки, особено във влажни или мочурливи терени, да се използват хавлиени кърпи, за да не се лежи направо на пясък на брега, да се избягва всякакъв контакт с животни и неизвестни растения.
Препоръчва се пиене на много течности, преди всичко при пребиваване в страни с пустинен климат, но където се ограничава алкохола!  Употребяват се напитки само от трайно затворени съдове (напр. бутилки с минерална вода и др.) или преварена вода (чай), възможно също филтрирана и хлорирана вода (1 табл халазон на литър вода). Относно консумация на риба, месо – само след щателна термична обработка. Суровите зеленчуци старателно да се измиват след накисване (в решето) преди консумацията им.
Облеклото: носят се горни  дрехи от естествена тъкан със светъл цвят, които облекчават отделянето на пот, да се носят слънчеви очила и шапка при продължителен престой на слънце.
За пътуващите да се предвиди време за аклиматизация, преди предприемане на по-големите преходи. Това важи както за температурните покачвания, така и надморската височина.
Накрая, важна бележка – дори и  малките и незначителни на пръв поглед смущения в здравето трябва да се вземат сериозно. Така напр. наранявания и одрасквания грижливо да се дезинфекцират, а дори леко разтройство (диария) веднага енергично да се лекува.

Необходими ли са профилактични мерки след завръщане от пътуване?
Противомаларийната профилактика обезателно продължава още 4 седмици след завръщането.
Дори и при добро общо състояние, след престой в особено опасни региони да се потърси лекар,  с който да се проведе консултация и да насочи за контролно изследване.
При неясни оплаквания трябва незабавно да се информира личния лекар, независимо в какъв регион е пребивавал пациентът. Само тогава е сигурно, че едно рядко за Европа заболяване може да бъде правилно разпознато и съответно правилно и своевременно лекувано.
---------------------
* Доц. д-р Димитър Вучев ръководи от 2006 г. секция "Паразитология и тропическа медицина" към Медицински университет в Пловдив.